Какво е тиреоидит: прояви, причини, лечение и последици

Не всеки знае какво е тиреоидит. Това е цяла група от патологии на органа, които са разделени според клиничните прояви и причините за развитие.

Разграничаване на остри, подостри, хронични и автоимунни форми. Най-често срещаните Последното се счита за последното. Автоимунният тип заболяване се нарича още тиреоидит на Хашимото. Лечението зависи от формата и стадия на заболяването.

Класификация

В медицинската практика основната класификация на такова заболяване е тази, която отчита етапа на възпалителния процес заедно с етиологията и процесите, които се развиват в щитовидната жлеза.

Тези форми се разграничават:

• остър;
• подостро;
• хроничен;
• автоимунен.

В зависимост от местоположението на развиващите се патологични процеси при острата форма на тиреоидит има фокални и дифузни разновидности. Първият е локален, с възпаление в една област. Дифузният тиреоидит е с по-широко разпространение върху органа. Според вида на възпалението заболяването се разделя на гнойно и негнойно.

Острият тиреоидит може да бъде лимфоцитен, пневмоцитен или грануломатозен. Хроничната форма се разделя на следните видове:

• Лимфоцитна ювенилна тиреоидопатия
• след раждането;
• фибротичен;
• идиопатичен.

Автоимунният тиреоидит може да бъде хипертрофичен (тиреоидит на Хашимото) или атрофичен. Първият се появява в началото на заболяването, а вторият е характерен за терминалния стадий. Хипертрофичната се разделя на дифузна, нодуларна и дифузна нодуларна гуша.

Причини

Когато се разглежда какво представлява тиреоидитът, следните фактори се определят като увеличаващи вероятността за появата му:

• Генетична предразположеност;
• Женски пол и възраст 20-50 години;
• Обратими аномалии на жлезата
• автоимунни аномалии;
• хронични възпалителни процеси в цялото тяло, които отслабват имунната система.

Причините са различни за всеки вид тиреоидит. Острата гнойна форма е доста рядка. Това състояние се развива, когато инфекцията настъпва едновременно хематогенно и лимфогенно.

Подострият тиреоидит се нарича още тиреоидит на де Кервен. Заболяването често се свързва с вирусни инфекции. Такъв е случаят с морбили, паротит.

Когато се развие подострата форма, се наблюдава и вторичен процес от автоимунен произход, при който антигенът е тиреоглобулин. Той навлиза в кръвния поток поради увреждане на стените на фоликулите на щитовидната жлеза. Унищожаването води до повишени нива на хормоните на щитовидната жлеза. Това причинява тиреотоксикоза.

Статистически най-често срещаните симптоми на тиреоидит при жените са. В този случай се касае за подостра форма на.. е приблизително установена 1-2% от всички пациенти с органна патология.

Хроничният фиброзен тиреоидит се нарича още гуша на Ридел. Лекарите и учените никога не са успели да установят точната му етиология. Смята се, че състоянието е резултат от възпалителен процес в щитовидната жлеза с последващо увеличение на съединителната тъкан. Той навлиза в капсулата на органа, нервите, кръвоносните съдове, мускулите.

Съединителната тъкан обикновено е увеличена само на едно място заболяване на щитовидната жлеза, но в редки случаи свръхрастежът е пълен. Хипотиреоидизмът се развива и на по-късен етап. Статистически, фиброзният хроничен тиреоидит (какво представлява, (вж. по-горе) представлява само 0,05% от всички аномалии на щитовидната жлеза.

Автоимунният тиреоидит се развива поради неправилно функциониране на имунната система. Заболяването е вродено и може да се комбинира с други автоимунни патологии (ревматоиден артрит, миастения гравис, язвен неспецифичен колит и др.). Тази форма на тиреоидит се среща при 5% от всички проблеми с щитовидната жлеза.

Симптоми

Като се има предвид какво представлява тиреоидитът, той се отнася до възпалителен процес в самия орган. При това заболяване клетъчните структури на органа постепенно престават да изпълняват функцията си - да произвеждат хормони, които регулират метаболитните процеси в организма.

Резултатът от неправилното функциониране на щитовидната жлеза е наднормено тегло.

Симптоми при остра форма

При острата гнойна форма на тиреоидит симптомите са инфилтративни промени с по-нататъшно абсцедиране. Образуването на гной засяга функцията на органа. Въпреки че в някои случаи лезията е лека, тя не причинява тежка дисфункция.

Гнойният тиреоидит се развива бързо. Телесната температура се повишава до около 40°C⁰Появяват се втрисане и треска. Усеща се и остра болка в предната част на врата. Те се предават към задната част на главата, езика, ушите, челюстта. Болката може да се усили при кашлица, преглъщане и движение на главата. Същото важи и за палпирането.

Щитовидната жлеза е увеличена изцяло или само в една част. По време на етапа на инфилтрация той става по-плътен, докато при абсцеса, напротив, омеква.

Лимфните възли в областта на шията се подуват и започват да болят. Мястото се зачервява и температурата на тъканите се повишава.

Симптомите се увеличават бързо, което показва обща интоксикация. Бавност, слабост, мускулен и ставен дискомфорт. Възможно е да има и тахикардия с главоболие.

При острата, небелодробна форма, симптомите са по-слабо изразени, тъй като възпалението на тъканите е асептично.

Симптоми при подостра форма

Подострият тиреоидит може да покаже признаци на силен възпалителен процес: повишаване на телесната температура до 38 °F (104 °F)⁰Признаците на обща интоксикация, болките в шията, ушите, челюстта и тила се засилват.

Но в повечето случаи започва с общо неразположение. Налице е дискомфорт и умерена болка в областта на шията, а самата щитовидна жлеза се подува. Дъвченето на твърда храна усилва болката. Един от лобовете може да е увеличен, но съседните лимфни възли не променят размера си.

В много случаи успоредно с това се развива лека до умерена тиреотоксикоза. Повишена сърдечна честота, по-силно изпотяване, безсъние, треперене на крайниците. Може да се появят раздразнителност и болки в ставите.

Признаци на хронична форма

Тази форма на тиреоидит може да крие симптомите дълго време. Най-ранните признаци са усещане за бучка в гърлото и проблеми с преглъщането. По-късно могат да се появят нарушения на говора и хрипове. Възможно е да има проблеми с дишането.

При палпация може да се видят бучки на щитовидната жлеза. При преглъщане има малко движение. Структурата му става плътна, но не се усеща болка.

Всички тези промени са дифузни, т.е. засягат целия орган. Това влошава функцията на щитовидната жлеза, което води до допълнителен хипотиреоидизъм.

Не може да се изключи синдром на компресия, който води до проблеми със зрението, преглъщането, дишането, шум в ушите, главоболие, пулсиране във врата.

Признаци на автоимунна форма

Автоимунният тироидит може да се прояви по различни начини. В латентна (скрита) форма щитовидната жлеза има нормален размер. Функциите му са напълно изпълнени.

Хипертрофичната форма причинява гуша. Органът става по-голям и по-многоброен. Жлезата постепенно се изтощава, което води до по-нататъшно развитие на хипотиреоидизъм.

При атрофичната форма органът се смалява. Производството на хормони също намалява.

Диагноза

Като се има предвид какво представлява тиреоидитът, при всички форми на тиреоидит има сходна диагноза. Важно е да разговаряте с пациента и да разберете всички симптоми, които той има и които са свързани със състоянието.

Необходимо е да се изяснят факторите, които са допринесли за възпалението. Лекарят винаги извършва външен преглед. Лекарят изследва жлезата, нейния размер, структура, болезненост, тумори, възли и други новообразувания. Специалистът оценява допълнително състоянието на кожата, косата.

Лабораторните методи се използват за потвърждаване на възпалителните процеси в органа. Те включват следното:

1. Общ кръвен тест. В този случай формулата за левкоцитите се измества наляво. Има данни за левкоцитоза с неутрофилна част. Увеличава се процентът на седиментите.
2. Хормонални изследвания. Те не се използват само в острия стадий на възпалението, тъй като картината ще бъде изтрита. При подострата форма първоначално се наблюдава повишаване на нивата на хормоните, но след това те спадат. В Автоимунно заболяване Нивата на Т3 и Т4 са ниски, но има повишение на тиреоидния хормон.

Сред инструменталните методи един от най-популярните е ултразвукът. Този тест е неинвазивен, но осигурява точни резултати. Благодарение на ултразвука може да се оцени структурата на жлезата, нейният размер, да се открият новообразувания и степента им на разрастване.

Сцинтиграфията е полезна за разкриване на размера и естеството на лезията. Ако функцията е нарушена, количеството на абсорбираните изотопи ще намалее значително, и обратно. При патологичен процес с фиброзен характер ще можете да видите необичайния размер на органа, неговите размити краища, променената форма.

Лечение на остър тиреоидит

Лечението на острия тиреоидит трябва да започне незабавно. Терапията е насочена основно към отстраняване на възпалителния агент.

Основата на лечението са антибиотици с широк спектър на действие. Те ще противодействат на повечето от тези микроорганизми. Лекарствата от цефалоспориновата и пеницилиновата група са най-популярни. Най-доброто от всички Избирайте лекарства според чувствителността към антибиотици, което намалява вероятността от усложнения. Той също така помага за поддържане на жлезата здрава.

Допълнителното лечение на симптомите на тиреоидит включва антихистамини. Намаляват отока и интензивността на възпалението в тъканта на щитовидната жлеза. Често използвани в тази група "Диазолин " или "Suprastin". За детоксикация допълнително използвайте "Haemodez", "Реополиглюцин", солеви разтвори.

Ако се открие малък нидус с гной, може да се обмисли операция. Тя е отворена и източена. Освен това тази форма на тиреоидит изисква пиене на много вода.

Лечение на хронични и автоимунни форми

Ако сте диагностицирани с хроничен и автоимунен тиреоидит, симптоми и лечение взаимосвързани . Лечението ще бъде предимно медикаментозно.

Предписано е следното лекарство:

1. Лекарства за щитовидната жлеза. Те се използват, когато лабораторните изследвания показват намаляване на функцията на щитовидната жлеза. Тези лекарства ще трябва да се приемат дълго време, а понякога и цял живот. Те имат за цел да компенсират недостига на собствени хормони. Например "Трийодтиронин", "Тироксин".
2. Глюкокортикостероидни средства. Тези лекарства премахват възпалението. Очевиден пример за тази група лекарства е "Преднизолон" и неговите производни.
3. Имуномодулатори. Стимулират защитните функции на организма. Те често се предписват заедно с хормонални лекарства.

При хронична патология и симптоми на автоимунен тиреоидит хирургичното лечение се използва само когато чрез инструментални методи се открият атипични патологични процеси. Отстранява се част или целият орган.

Народни средства за лечение на тиреоидит

Следните средства могат да се използват като допълнение народна медицина. Но преди да ги приложите, трябва задължително да се консултирате с вашия лекар (ендокринолог).

Популярни рецепти за народна медицина са следните:

1. Компреси от пелин за областта на щитовидната жлеза. Трябва да залеете 200 г сух пелин със същото количество разтопена свинска мас и да изчакате 25 минути. След това нанесете топлата смес върху шията. Не измивайте през нощта. Това лечение трябва да се провежда в продължение на 2 седмици. Компресите са особено ефикасни при хроничен тиреоидит.
2. Компреси от върбови листа върху областта на щитовидната жлеза. Ще са необходими нови суровини. Нуждаете се от натрошен лист, изсипете 4 литра вода, варете на слаб огън, докато течността стане кафява и има консистенцията на заквасена сметана. Отварата трябва да се охлади. Разтривайте врата си с него веднъж дневно, преди да си легнете. Покрийте горната част с фолио. Измивайте се само сутрин. Той помага за подобряване на функцията на щитовидната жлеза.
3. Зеленчуков коктейл. Тази напитка намалява болката. За да се приготви, прясно изцедените сокове от цвекло, моркови и картофи трябва да се смесят в равни части. Необходимо е да приемате по 500 ml на ден.

За билковите тинктури трябва да изберете билки с различни свойства:

1. Те трябва да регулират щитовидната жлеза. Сред тях са блатното кокиче, дросерата, майчината пръчица, глогът, синчецът.
2. Необходими са растения с антитуморни свойства. Градински чай, живовляк, детелина, блатен аир, бял имел, градински чай.
3. Билки, които забавят автоимунните процеси. Примери за това са жълтият кантарион, невенът, венецът, бялата тръстика.

Още билки за регулиране на имунните процеси в организма. За тази цел се използват коприва, листа от орех и върхове от цвекло (самият кореноплод също е добър).

Заключение

Ако лечението на признаците на тиреоидит започне своевременно, може да се постигне пълно възстановяване. В ранните етапи това отнема до около 2 месеца.

В редки случаи анамнезата за гноен тиреоидит причинява хипотиреоидизъм, който е доста устойчив. При подострата форма пълното възстановяване настъпва за около 3 месеца, ако лечението е компетентно. При фиброзната форма хипотиреоидизмът се развива скрито в продължение на дълъг период от време.