Логическа форма: основни понятия и критерии

Логиката е една от най-старите научни дисциплини. Името му идва от гръцки език и буквално се превежда като "разум", "разсъждение", "мисъл". Дисциплината се разбира като наука за мисленето и Способности на човека Да разсъждаваме, да правим заключения.

Отнася се до нормативните философски науки. Тя изучава методите, формите и закономерностите на човешките мисловни процеси. Една от основните задачи на логиката е да определи пътя от придобиването на информационна предпоставка до формирането на заключение.

Какво е логическа форма? Определение

Както всяка наука, логиката се характеризира със собствени понятия и термини. Едно от тези понятия е "логическа форма".

Какво представлява? Този термин описва връзката между отделните компоненти, които съставляват съдържанието на даден мисловен процес. Терминът "логическа форма" не е равнозначен на "субстанция на мисълта". Формата не е фиксирана, вечно обвързана с един-единствен вариант на съдържанието на мисълта.

Какви могат да бъдат мисловните процеси?

В общата структура на мисленето се разграничават следните форми на логическо познание или операции:

• анализ;
• сравнение;
• синтез;
• абстракция;
• обобщение.

Всяка от мисловните операции има свое собствено значение и е необходим компонент от дейността на ума.

Научете повече за мисловните процеси

Анализът се разбира като сложна мисловна дейност, при която информацията отвън се разбива на съставните си елементи, които се сравняват и обмислят.

Сравнението е дейност на ума, в хода на която се разкриват точки прилики и разлики във въпросните обекти. Именно в резултат на този процес възниква класификацията, т.е. първичната логическа форма на теоретично познание за нещо.

Синтезът е мисловна дейност, която е противоположна на анализа. С други думи, в хода на този процес се създава цялостна концепция от отделни, разнородни частици.

Абстракцията е умствена дейност, която отделя основните, съществени елементи от второстепенните, които нямат специално значение. Резултатът от този процес обикновено е формирането на концепции за нещо.

Обобщенията са мисловни процеси, при които информация, неща или предмети се групират по определени признаци.

Какви могат да бъдат мисловните форми?

Основните логически форми, характерни за мисловните процеси, са:

• преценки;
• концепции;
• Изводи.

Всяка от тези форми е гъвкава, т.е. няма постоянно съдържание.

Понятия и техните критерии

Понятията са специална логическа форма на мисловния процес, която може да бъде както абстрактна, така и конкретна.

Критериите на понятията са:

• Отношенията между разглежданите обекти или явления;
• Връзките между тях и други предположения;
• Съществени характерни свойства.

Изразени в речта, понятията могат да бъдат съставени от една или няколко думи или от дълги фрази.

Преценки, изводи и техните критерии

Съжденията са тези форми, които отразяват отношенията под формата на утвърждения или отрицания. По значение е най-близко до заключение. Логическата форма на съждението може да бъде вярна или невярна. Освен това преценката е неразделна част от умозаключението.

Под дедукция се разбира мисловна дейност, при която се стига до определени заключения въз основа на верига от съждения. Логическите форми на мислене, наречени умозаключения, се характеризират със следните критерии:

• аналогия;
• приспадане;
• индукция.

Всеки от тези критерии, разбира се, има свои собствени характеристики.

Аналогията е логически преход от едно нещо към друго, основан на наличието на очевидни прилики. Дедукцията е логическа форма на, в която Изводите следват посоката от общия, холистичен, към конкретния, специфичен елемент. Индукцията е обратният процес, при който мисълта се насочва от частиците и детайлите към общото и цялостното.

Какво влияе на логическото мислене?

Процесите на мислене се подчиняват на логически закони, но се влияят и от човешките емоции.

Чувствата и емоциите имат силно въздействие върху разума. Те могат да променят изцяло отношението на човека към информацията, начина, по който той преценява и прави изводи, и, разбира се, заключенията, които прави въз основа на тях. Емоционалната страна на човешката природа подчинява разума, като го принуждава да намери аргументи и предпоставки, които съответстват на изпитваните чувства и водят до първоначално желаните заключения. Това явление се нарича пристрастие.

Въпреки това ефектът на емоциите върху ума далеч не винаги е отрицателен. Чувствата не само пречат на хората да мислят трезво, но често, напротив, стимулират ума. Емоционалната страна на човешката природа придава на мисловната дейност целенасоченост, напрежение, любознателност, острота и много други качества. Например, ако става въпрос за необходимостта от изобретение лекарства, човекът, който има личен интерес, ще се справи по-добре от човека, чиито емоции не влияят на разума.

Следователно емоционалният компонент е също толкова необходим за провеждането на продуктивен мисловен процес, колкото и логическият.

Имат ли изявления формуляри?

Формите на логическите твърдения са начинът, по който се изразяват мислите, съжденията, изводите и заключенията. Този термин се използва не само във философията, психологията и социалните науки, но и в математиката и други науки.

Основната характеристика на тези форми е, че те могат да се разглеждат отделно от непосредственото съдържание на мислите, разсъжденията или заключенията. С други думи, всяко изказване, независимо дали е просто или сложно, може да бъде представено под формата на формула от съставни части.

С други думи, изводът, твърдението или аргументът, изразени на глас, имат уникално съдържание, но винаги приемат една и съща форма, която не се променя в зависимост от същността на мисълта. Формата, която човешкото същество използва, за да предаде резултатите от своята мисловна дейност на другите членове на обществото, съществува абстрактно от съдържанието на изговорените или написаните думи, символи.

Аналогията с бонбони, увити в опаковки, е добър пример. Една и съща опаковка може да съдържа напълно различни сладкиши - шоколад, карамел, близалки, бонбони, фъдж и т.н. Но характеристиките на опаковката няма да се променят, независимо от това кой сладкиш е опакован в нея.

За законите на логиката

Определени закономерности са присъщи на всяка съществуваща наука и, разбира се, логиката не прави изключение.

Основните му закони включват следното:

• идентичност;
• отсъствието на противоречие;
• изключване;
• достатъчна причина.

Законът за идентичността във философските дисциплини се отнася до сходството, логическа връзка. Постулатът за непротиворечието гласи, че две или повече идеи, различни по своето съдържание, не могат да бъдат верни едновременно. С други думи, само едно от разсъжденията ще бъде вярно, а останалите ще бъдат неверни.

Законът за изключеното трето логично продължава правилото, че няма противоречие. Същността му се състои в това, че тъй като противоречивите разсъждения не могат да бъдат едновременно верни, лъжата трябва да бъде идентифицирана и отстранена. Законът за достатъчната аргументация гласи, че всяка мисъл, която е доказана, обоснована и аргументирана, е вярна.

Какво е значението на логиката?

Няма безполезна научна дисциплина. Всички те имат свой собствен смисъл, заемат своя собствена ниша. Логиката със сигурност не прави изключение.

Значението на тази научна дисциплина зависи пряко от областта, в която тя се прилага като инструмент. Логиката се прилага в математиката, в социалните и психологическите науки, в лингвистиката и педагогиката, както и в много други области. Казано по-просто, логиката присъства навсякъде, където място за рефлексивна дейност.

Но прилагана като инструмент, помощно средство в различни научни дисциплини, нейното значение не се ограничава само до. Изучаването на логиката като независим принос към темата:

• е необходимо за развитието на мисловни умения;
• Способността да се изразява точно и ясно и да обяснява на другите своите аргументи;
• Способността да се различава истината от лъжата;
• Да се формира навик за самостоятелно анализиране на външна информация.

Логика е от съществено значение за Дискусии или спорове, разглеждане на събития, изследване на научни теории и т.н.