Теорията на пиаже: основни понятия, основни насоки, методи на приложение

Теорията на Пиаже за когнитивното развитие е цялостна концепция за природата и развитието на човешката интелигентност. Тя е формулирана от швейцарския психолог и философ. чието име е Жан Пиаже. Тя се занимава със същността на самото знание и с това как хората постепенно го придобиват, конструират и използват. Теорията на Пиаже е известна най-вече като етапи на развитие.

Заслугите на психолога

Пиаже е първият психолог, който систематично изучава когнитивното развитие. Приносът му включва етапна теория на детското когнитивно развитие, подробни наблюдения на познавателните способности на децата и серия от прости, но гениални тестове за откриване на различни когнитивни способности.

Пиаже не е искал да измерва доколко добре децата могат да броят, пишат или решават задачи. Той се интересуваше най-вече от начина, по който възникват тези фундаментални понятия, като себе си Идеята за число, време, количество, причинност, справедливост и други неща.

Преди работата на Пиаже общото мнение в психологията е, че децата са просто по-малко компетентни мислители от възрастните. Ученият показва, че малките деца мислят различно от възрастните.

Според Пиаже децата се раждат с много проста умствена структура (генетично унаследена и развита), на която се основават всички по-късни знания. Целта на теорията е да се обяснят механизмите и процесите, чрез които детето се превръща в личност, която може да разсъждава и мисли, като се използват хипотези.

Основна идея

Според Пиаже съзряването е развитие на психичните процеси в резултат на биологичното съзряване и опита на средата. Той вярва, че децата създават представа за заобикалящия ги свят, изпитват несъответствия между това, което вече знаят, и това, което откриват в заобикалящата ги среда, и след това коригират идеите си по съответния начин. Езикът зависи от знанията и разбирането, придобити чрез когнитивното развитие. Най-голямо внимание е отделено на ранната работа на Пиаже.

Недостатъци

Теорията на Пиаже, макар и всеобщо възхвалявана, има някои ограничения. Което самият учен признава. Например неговата концепция подкрепя остри етапи, а не непрекъснато развитие (хоризонтална и вертикална декализация).

Философски и теоретични основи

В теорията на Пиаже се отбелязва, че реалността е динамична система на непрекъсната промяна. Реалността се определя от две условия. По-специално той твърди, че реалността включва трансформации и състояния.

Трансформациите се отнасят до всички начини, по които едно нещо или човек може да претърпи промени. Състоянията се отнасят до условия или явления.

С напредването на възрастта характеристиките на хората се променят: например едно малко дете не може да ходи или да тича, без да пада, но след 7-годишна възраст сензорно-моторната анатомия на детето е добре развита и то усвоява нови умения по-бързо. Така теорията на Пиаже твърди, че за да бъде човешката интелигентност адаптивна, тя трябва да има функции, които да представят както трансформационните, така и статичните аспекти на реалността.

Той предполага, че оперативната интелигентност е отговорна за представянето и манипулирането на динамичните или трансформационните аспекти на реалността, докато образната интелигентност е отговорна за представянето на статичните аспекти на реалността.

Оперативно и образно разузнаване

Оперативното разузнаване е активният аспект на разузнаването. Тя включва всички действия, явни или неявни, предприети за проследяване, възстановяване или предвиждане на трансформацията на обекти или лица, представляващи интерес. Теория за развитието на Пиаже Пиаже настоява, че образните или представителните аспекти на интелекта са подчинени на неговите оперативни и динамични аспекти. И следователно това разбиране основно произтича от оперативния аспект на разузнаването.

По всяко време оперативното разузнаване формира разбирането за света и се променя, ако разбирането се провали. Теория за развитието на Ж. Пиаже. Пиаже твърди, че този процес на разбиране и промяна включва две неща основни функции: асимилация и адаптация. Те стимулират развитието на ума.

Педагогика

Когнитивната теория на Пиаже не е пряко свързана с образованието, въпреки че по-късни изследователи са обяснили как характеристиките на концепцията могат да бъдат приложени към преподаването и ученето.

Ученият е оказал огромно влияние върху развитието на образователната политика и педагогическата практика. Например, прегледът на началното образование, извършен от правителството на Обединеното кралство през 1966 г., се основава на теорията на Пиаже. В резултат на този преглед е изготвен докладът Plowden (1967 г.).

Учене чрез изследване - идеята, че децата учат трябва да се преподава най-добре, правенето и активното учене - се разглежда като основен елемент от преобразуването на учебната програма в началното училище.

Повтарящите се теми в доклада са индивидуализираното обучение, гъвкавостта на учебната програма, централната роля на играта в обучението на децата, използването на околната среда, обучението, основано на открития, и значението на оценяването на напредъка на децата - учителите не трябва да приемат, че само това, което може да се измери, е ценно.

Тъй като теорията на Пиаже се основава на биологичното съзряване и етапите, понятието "готовност" е важно. Тя се отнася до това кога трябва да се преподава определена информация или концепции. Според теорията на Пиаже децата не трябва да бъдат обучавани на определени понятия, докато не достигнат съответния етап на когнитивно развитие.

Според изследователя (1958 г.) усвояването и приспособяването изискват активен, а не пасивен ученик, защото уменията решаване на проблеми не могат да бъдат изучавани, те трябва да бъдат открити.

Първи етап

Според теорията на Жан Пиаже развитието на постоянството на обекта е едно от най-важните развития. Постоянството на обекта е разбирането на детето, че обектът продължава да съществува. Дори да не могат да го видят или чуят. "Погледни-буквално" е игра, при която децата, които все още не са развили напълно постоянството на обектите, реагират на внезапно скриване и разкриване.

Втори етап

Пред-оперативен стадий - рядък и логически неадекватен, що се отнася до умствените операции. Детето е в състояние да формира стабилни понятия, както и магически вярвания. Мисленето на този етап е все още егоцентрично, което означава, че детето трудно вижда гледната точка на другите.

Предоперационният етап се разделя на подетап на символните функции и подетап на интуитивното мислене. Първият е, когато децата могат да разбират, представят, запомнят и представят обекти в съзнанието си, без да имат обект пред себе си. А интуитивният етап на мислене е този, в който децата са склонни да задават въпроси: "Защо?" и "както се оказва?". На този етап децата искат да разберат всичко. Теорията на Пиаже за интелигентността е много интересна именно заради тези заключения.

Трети етап (оперативен)

На възраст между 2 и 4 години децата все още не могат да манипулират и трансформират мисловни форми, да мислят в образи и символи. Други примери за осъзнатост са езикът и играта с преструвки. Освен това качеството на тяхната символична игра може да е последици за тяхното по-нататъшно развитие. Например малките деца, чиито символични игри са изпълнени с насилие, е по-вероятно да проявят антисоциални наклонности в по-късна възраст. Интелектуалната теория на Пиаже ни го доказва.

Етап 3 и анимизъм

Анимизмът е вярата, че неодушевените предмети са способни на действие и имат жизнени качества. Пример за това е детето, което вярва, че тротоарът е полудял и го е накарал да падне. Интуитивното мислене се отнася до убеждението, че характеристиките околна среда могат да се припишат на човешко действие или намеса. Например детето може да каже, че навън е ветровито, защото някой духа много силно, или че облаците са бели, защото някой ги е боядисал в този цвят. И накрая, тенденциозното мислене, според теорията на Пиаже за интелектуалното развитие, се класифицира като трансдуктивно мислене.

Четвърти етап (формално-оперативен, логически)

На възраст между 4 и 7 години децата стават много любопитни и задават много въпроси, като започват да използват примитивно мислене. Има интерес към разсъжденията и желанието да се разбере защо нещата са такива, каквито са. Пиаже нарича този етап "интуитивен подетап", защото децата осъзнават, че имат много знания, но не знаят как са ги придобили. Центрирането, задържането, необратимостта, включването в класната стая и преходното оттегляне са характеристики на предоперативното мислене.

Центриране

Съсредоточаването е акт на фокусиране на цялото внимание върху една характеристика или измерение на ситуацията, като се игнорират всички останали. Консервацията е осъзнаването, че промяната на външния вид на дадено вещество не променя основните му свойства. Децата на този етап не са наясно със задържането и концентрацията на изложбата. Както центрирането, така и задържането могат да бъдат разбрани по-лесно, ако се запознаете с хипотезата на практика. Можете да направите това, като наблюдавате децата си, след като прочетете тази статия.

Критика

Реалистични ли са изброените етапи на развитие? Виготски и Брунер предпочитат да разглеждат развитието като непрекъснат процес. Някои проучвания показват, че преходът към официалния етап на експлоатация не е гарантиран. Например Keating (1979 г.) съобщава, че 40-60% от студентите в колежа не успяват да се справят с формалните оперативни задачи, а Dasen (1994 г.) твърди, че само една трета от възрастните някога достигат до формалния оперативен етап.

Тъй като Пиаже се фокусира върху универсалните етапи на когнитивното развитие и биологичното съзряване, той не отчита влиянието, което социалните условия и културата могат да окажат върху когнитивното развитие. Dasen (1994 г.) цитира проучвания, проведени от него в отдалечени части на централната австралийска пустиня с деца аборигени на възраст 8-14 години. Той установява, че способността за запаметяване се появява по-късно при децата от аборигените, на възраст от 10 до 13 години (за разлика от възрастта от 5 до 7 години, според швейцарския модел на Пиаже). Но децата на аборигените развиват пространствено съзнание по-рано от швейцарските деца. Това изследване показва, че когнитивното развитие зависи не само от съзряването, но и от културни фактори - пространственото осъзнаване е от решаващо значение за номадските групи хора.

Виготски, съвременник на Пиаже, твърди, че социалното взаимодействие е от решаващо значение за когнитивното развитие. Според него ученето на детето винаги се осъществява в социален контекст, в сътрудничество с някой по-опитен. Това социално взаимодействие предоставя езикови възможности, а езикът е в основата на мисленето.

Методите на Пиаже (наблюдение и клинични интервюта) са по-отворени за пристрастно тълкуване от други методи. Ученият прави внимателни и подробни натуралистични наблюдения на децата и въз основа на тях пише дневникови описания, отразяващи тяхното развитие. Той използва и клинични интервюта и наблюдения на по-големи деца, които могат да разбират въпроси и да водят разговори. Тъй като Пиаже провежда наблюденията сам, събраните данни се основават на неговата субективна интерпретация на събитията. То би било по-надеждно, ако изследователят проведе наблюдения с друг изследовател и след това сравни резултатите, за да види дали са сходни (т.е. дали има валидност между оценките).

Въпреки че клиничните интервюта позволяват на изследователя да проучи данните в по-голяма дълбочина, интерпретацията на интервюиращия може да бъде предубедена. Например децата може да не разбират даден въпрос, вниманието им може да е кратко, да не се изразяват добре и да се опитват да угодят на експериментатора. Тези методи означават, че Пиаже може да направи неточни заключения.

Както показват някои изследвания, изследователят е подценявал способностите на децата, тъй като тестовете му понякога са били объркващи или трудни за разбиране (напр. Hughes, 1975). Пиаже не прави разлика между компетентност (това, което детето може да прави) и изпълнение (това, което детето може да покаже, когато изпълнява определена задача). Когато задачите се променят, това се отразява на представянето и съответно на компетентността. Следователно Пиаже може да е подценил познавателните способности на децата.

Понятието за схема е несъвместимо с теориите на Брунер (1966 г.) и на Виготски (1978 г.). Бихейвиоризмът също така отхвърля теорията за схемите на Пиаже, тъй като те не могат да бъдат наблюдавани пряко, тъй като са вътрешен процес. Затова те твърдят, че тя не може да бъде обективно измерена.

Ученият изследва собствените си деца и децата на колегите си в Женева, за да изведе общи принципи за интелектуалното развитие на всички деца. Извадката му не само е много малка, но се състои изключително от европейски деца от семейства с висок социално-икономически статус. Поради това изследователите поставят под въпрос универсалността на неговите открития. За Пиаже езикът е вторичен по отношение на действието, т.е. мисълта предхожда езика. От друга страна, руският психолог Лев Виготски (1978 г.) твърди, че развитието на езика и мисленето вървят заедно и че причината за разсъжденията е свързана по-скоро със способността ни да общуваме с другите, отколкото с взаимодействието ни с материалния свят.