Руски князе борис и глеб: биография, смърт, канонизация. Мъченици мъченици: благородни князе борис и глеб

Руските князе Борис и Глеб стават първите светци, които показват на хората как да приемат Божията воля, как да живеят и да умират в името на Господ и според неговите заповеди. Три дати от православния календар са свързани с техните имена:

1. 2 май - денят на пренасянето на мощите в хранилището на новата църква;
2. 24 юли е денят на паметта на княз Борис;
3. 5 септември - ден на паметта Принц Глеб.

Семейството на княз Владимир

През X в., когато Русия е разпокъсана и езическа страна, на киевския княз Владимир и съпругата му Милолика се раждат синовете Борис и Глеб. Езическият принц вече е имал няколко брака и съответно е имал много деца. Князете Борис и Глеб, които са по-млади, нямат претенции за киевския престол.

От по-възрастните деца, които според правилата можели да наследят след бащата княжеската власт, били Святополк и Ярослав. Ярослав е роден княжески син, а Святополк - само признат за такъв, т.е. осиновен в по-ранен брак.

Животът на княз Владимир преминава в постоянни войни и сражения, това е начинът, по който живеят князете по онова време: способността да се защитят земите от външен враг и да се прибавят към тях земите, получени от съседите - се цени над всичко.

Кръщението на княз Владимир

През 988 г., след като печели поредната война с Византия и превзема град Корсун, Владимир започва да заплашва Цариград. Византийските съимператори се съгласяват да дадат сестра си Анна за жена на принца, но при условие, че тя се откаже от езическата си вяра.

Князът бил склонен към византийската вяра, а християнството отдавна било навлязло постепенно в душите на руснаците. Княгиня Олга приема православието през 957 г. И Владимир даде съгласието си. При изпълнението на едно тайнство то е било кръстено на името Василий. Завръщайки се в Киев, той взема със себе си съпругата си, свещеници, мощи, църковна утвар и икони от победения град Корсун.

При завръщането си в родния град той се обръща към жителите на Киев с декрет: всички да дойдат на брега на Днепър, за да се покръстят в православната вяра. Киевчани се отнасяли с уважение и страх към своя княз, затова изпълнили искането му и тайнството на покръстването на Рус било извършено мирно.

Животът на Борис и Глеб

По това време синовете на княз Владимир - Борис и Глеб - получават добро образование и са възпитани в благочестие. Те са покръстени заедно с всички жители на Киев в река Днепър и получават православните имена Роман и Давид.

Старецът Борис прекарвал много време в изучаване на Свещеното писание, четял житията на светците, интересувал се от делата им и искал да следва примера им във всичко. И двамата братя се отличават с добросърдечност и се стремят да оказват всякаква помощ на нуждаещите се.

Когато настъпило времето, князът се оженил за своя Борис и му дал малко имение във Владимиро-Волинското княжество, чийто център бил Муром. През 1010 г. той прехвърля Борис в Ростов Велики, а Муром дава на порасналия Глеб.

Братята управлявали справедливо, като с поведението си давали пример на поданиците си, и разпространявали православната вяра в княжествата.

Княз Владимир и неговите синове

През 1015 г., към края на живота си, седемдесетгодишният княз Владимир Святославович имал единадесет родни и един осиновен син от различни съпруги, а дъщерите му били четиринадесет.

Когато принцът се разболял и разбрал, че начин на живот След като стигнал до края, той решил да остави в наследство управлението на Киев не на по-големите си синове Святополк и Ярослав, а на Борис, към когото изпитвал голяма любов.

И освен това старият принц нямаше доверие на най-големите си синове. Осиновеният син Святополк Окайни вече е заподозрян в организирането на заговор с цел покушение срещу властта на княза, за което е хвърлен в затвора заедно със съпругата си.

Ярослав, който управлявал във Велики Новгород от 1010 г., се държал разумно в продължение на четири години, а след това отказал да се подчини на баща си и да плати дължимия данък в киевската хазна. Княз Владимир, възмутен от непокорното поведение на наследника си, решава да започне война срещу Новгород, а изплашеният Ярослав призовава варягите да му помогнат. Не е известно какво е станало с конфронтацията през 1014 г. между стария принц и по-големите му синове. Но принцът се разболява.

Смъртта на княз Владимир

В тези трудни часове Борис е до болния си баща. И тогава новината за нахлуването на печенегите в земите на Киев дойде в неподходящ момент. Болният баща дал на Борис осемхилядна войска и го изпратил на поход. Баджанаците, чули за настъпващата към тях войска, избягали в степите. На връщане към Киев Борис получава пратеник с тъжната вест за смъртта му.

Святополк, като старши наследник, веднага е освободен от затвора и заема киевския престол, противно на плановете на стария княз. Осъзнавайки, че няма да получи княжеството по закон заради завещанието на баща си, и оценявайки любовта на обикновените хора към Борис, той замисля неприятен план. Обръщайки се към народа на Киев за подкрепа, той не пести обещания и средства. Самият той крои кървави планове за ликвидиране на всички съперници за наследството на баща му.

Смъртта на Борис

Междувременно синовете на княз Владимир - Борис и Глеб - се молят за душата на мъртвия си баща. Борис и армията му се завръщат от неуспешен поход и след като научава за смъртта на Владимир, спира на река Алта, която е на един ден път от Киев. Пратеникът, който донесе тъжната вест, разказа и за завземането на трона от Святополк. Възмутените военачалници, верни на княз Владимир, решават да призоват Борис да предприеме поход срещу самозванеца и да превземе със сила Киев. Борис отказва помощта им и те го изоставят.

Осъзнавайки каква съдба го очаква, младият принц решава да не се противопоставя на съдбата си. Без да иска да пролива братска кръв, той отказва да се защити. Така Борис разбирал Христовите заповеди.

Двадесет и пет годишният Борис, който чака убийците си, прекарва цялата нощ в молитва. На сутринта хората, изпратени от Святополк Окайнай, нахлуват в палатката му и го пробождат с копия. Те увиват тялото на принца в палатка и го отнасят в столицата като доказателство, че заповедта е изпълнена. Но по пътя стана ясно, че Борис все още диша. След това двама наемни викинги го довършват с мечове.

Тялото на Борис е тайно погребано на петнадесет версти от Киев, във Вишгород, в старата дървена църква "Свети Василий Велики".

Глеб: смърт

Князете Борис и Глеб си приличат по много неща в живота. Харесваха едни и същи хора, харесваха една и съща професия, мислите и действията им също бяха сходни. И те са загинали от ръцете на същия злодей.

Святополк, който си проправяше път към трона, не се спираше пред нищо. Той примамва младия принц да дойде от Муром в Киев и последният, без да се колебае, тръгва по призива на брат си. Друга спирка е организирана край град Смоленск, където Глеб получава новини от по-големия си брат Ярослав. Един пратеник му съобщава за смъртта на баща му и на Борис и го предупреждава от името на Ярослав, като му казва заповедта си да не ходи в Киев.

След като чува ужасната новина, Глеб се обръща към Бога за помощ и решава да не се противопоставя на съдбата си. Следвайки примера на любимия си брат Борис, той се моли на брега на Днепър в очакване на убийците си. След като извършили злодеянието си, злодеите не се поколебали да пренесат тялото и погребали Глеб на брега на реката.

Още един от братята, който би могъл да претендира за киевския престол, Святослав, княз на Древня, е убит от приближените на Святополк. Той не успява да се скрие в Карпатите.

Християнска служба на благородните князе Борис и Глеб

Изследователите на житията на князете, паднали в ръцете на злодеи, твърдят, че подвигът им се състои в това, че са отказали да пролеят кръвта на брат си. Като дълбоко вярващи, те зачитат Божиите заповеди.

Светите Борис и Глеб са първите християни в Русия, които са пример за истинско смирение. Езическата вяра, която се е запазила по тези места от дълго време, е позволявала и дори е смятала за доблест кръвната вражда. Братята, които с цялото си сърце бяха приели православното кръщение, не отговаряха със зло. Те спряха кръвопролитията с цената на живота си.

Както пишат следователите на тези събития, Господ наказва властолюбивия братоубиец... През 1019 г. след многобройни и кръвопролитни битки за руските земи войските на Ярослав Мъдри разгромяват армията на Святополк Окаяни. Той бяга в Полша, но и там не намира убежище. Той умира в чужда страна.

Почитане на князете Борис и Глеб

През лятото на 1019 г. великият киевски княз Ярослав Мъдри започва да търси тялото на по-малкия си брат Глеб. Той изпраща свещеници в Смоленск, които откриват, че по бреговете на реката често има красиви светлини. Намереното тяло на младия княз е отнесено във Вишгород и погребано заедно с останките на Борис. Мястото на погребението им е старата дървена църква "Свети Василий", построена в чест на техния светец от баща им, княз Владимир.

След известно време хората започват да забелязват неразбираемите явления, които се случват на гроба на братята. Всички започнали да виждат светлина и огън, да чуват ангелско пеене, а когато един от варягите неволно стъпил върху гробницата, пламъците избухнали и изпепелили краката на осквернителя.

След известно време в старата църква избухнал пожар и тя изгоряла напълно. Но всички свети икони и църковна утвар останаха недокоснати от огъня сред въглищата. Тогава енориашите разбрали, че това е застъпничеството на братята князе Борис и Глеб. Ярослав съобщава за чудото на митрополит Йоан I и владиката взема решение да отвори гробницата.

На мястото на старата църква се построява малък параклис и в него се пренасят получените мощи, които се оказват нетленни.

Две нови чудеса - излекуване на куц крак и проглеждане на сляп човек - убеждават и най-скептичните в светостта на мощите на принца. Тогава е взето решение за построяване на нова църква, в която през 1021 г. най-накрая са поставени мощите на светите Борис и Глеб. Новата, издигната на мястото на старата църква, е осветена в чест на князете и е наречена Борис и Глеб. Самите князе са канонизирани за светци от великия княз Ярослав Мъдри и митрополит Йоан I на 24 юли 1037 г. в Киевската епархия.

Според църковното право процесът на канонизиране на светци протича на три етапа. Вторият етап настъпва през 1073 г., когато мощите на светците са пренесени в нова църква, построена на мястото на предишната. От този момент започва процесът на прослава на мъчениците Борис и Глеб.

Тези, които са страдали в името на Христос

Страстотерпци в православието се наричат онези, които са страдали заради Бога. Но дали смъртта на братята е в името на Бога? Прославиха ли Спасителя със смъртта и страданията си??

Изследователите на събитията от онова време водят дълги спорове по тази тема. Сред братята имало съмняващи се в легитимността на канонизацията на князете. В края на краищата убийството на князете Борис и Глеб има чисто политически характер, както бихме казали днес: "Беше поръчково". Много князе от онова време загиват в междуособици, има жертви преди и след тях. Най-накрая по-големият им брат Святослав загива по същата причина от ръцете на същия убиец. Но въпросът за канонизацията на княза така и не е повдигнат. И така, каква е разликата?

Оказва се, че мотивите за постъпката на братята са били съвсем различни. Светостта на Борис и Глеб се състои в това, че са извършили невиждано в Русия дело: те просто са искали да живеят и да умрат чрез словото на Христос, да запазят мира чрез смъртта си.

Между другото, аргументите за канонизацията отначало не са били ясни за всички, а канонизацията на принцовете дори е изисквала допълнително съгласуване с Константинопол.

В памет на принцовете

През 1113 г. във Вишгород е издигната новата църква на князете Борис и Глеб, но пренасянето на светините и освещаването на катедралата става едва при киевския княз Владимир Мономах през май 1115 г. Църквата на Борис и Глеб е Най-големият и красиви в предмонголска Русия.

С течение на времето вярата в застъпничеството и чудотворната сила на князете нараства все повече и повече. Смята се, че именно благодарение на тях са постигнати такива победи на руското оръжие:

• в борбата срещу половците през XI век;
• в битката при Нева през 1240 г., когато двамата братя се появяват в лодка пред армията;
• в битката при Чудското езеро през 1242 г;
• при превземането на шведската крепост Ландскрона при устието на река Нева от армията на Новгород;
• в битката при Куликово през 1380 г., където княз Дмитрий Иванович и други воини виждат със собствените си очи как на бойното поле им помагат небесни воини, водени от Борис и Глеб.

Участието на светците в други, по-късни събития от историята на руската държава, случили се през XIV-XVI в., е описано в множество легенди за Борис и Глеб.

В чест на светите князе в Русия се освещават много църкви, издигат се паметници и манастири, пишат се икони и литературни произведения.

Недалеч от Москва, на територията на на манастира "Свети Борис и Глеб През 2006 г. в град Дмитров е издигнат красив паметник. Борис и Глеб, двама бронзови конници, стоят на висок пиедестал. Авторът Александър Рукавишников посвещава творбата си на годишнината от основаването на манастира.

Градове и улици са кръстени на братята. Много талантливи иконописци са нарисували фрагменти от житието на св. князе Борис и Глеб. Има икони по двойки и поединично, в цял ръст и в цял ръст. Написани са книги и стихотворения за делата на братята, дело на велики писатели като Йосиф Бродски и Борис Чичибабин.

Но най-важното е, че в хрониките са описани много случаи на излекуване на болни и осакатени хора, които с вярата си в Господ са допринесли за чудото.