Глобалното управление в съвременния свят

Глобалното управление е система от принципи, институции, правни и политически норми и поведенчески стандарти, които определят регулирането на глобални и транснационални проблеми в социалното и природното пространство. Това регулиране е резултат от сътрудничеството между държавите чрез създаването на механизми и структури. Взаимодействие е възможно и на ниво недържавни участници в международните дела. В тази статия ще обсъдим това понятие, опитвайки се да го приложите на практика.

Появата на концепцията

Понятие "глобално управление" се използва активно от 70-те години на миналия век, когато в един свят на сложна взаимозависимост започнаха да възникват голям брой международни общности от планетарен мащаб. Това изисква създаването на механизми за съвместно регулиране на световните процеси, както и по-висока степен на координация.

Появи се необходимостта от глобално управление. Практиката и идеите му се развиват значително през годините. Все още не е ясно на какъв принцип ще се основава тя.

Научни основи на концепцията

Първата концепция за глобалното управление е теорията на политическия реализъм, формулирана в началото на 20 век. Нейни основатели са американски и британски учени - Кар, Моргентау, Кенан. В своите трудове те се опират предимно на заключенията на английския философ-материалист Томас Хобс, който се смята за основоположник на теорията за обществения договор.

В монографията си "Левиатан" Хобс обсъжда проблемите, свързани с образуването на държавата. По-специално той разглежда състоянието на свобода, което смята за естествено. Според него хората в нея не са нито поданици, нито суверени.

Хобс е убеден, че с течение на времето хората сами стигат до идеята, че е необходимо да се ограничи състоянието на абсолютна свобода. Тъй като човешката природа по своята същност е егоцентрична, тя провокира насилие и постоянни конфликти. Желанието да се спасят от войни и бедствия води до ограничаване на правата на хората в полза на държавата чрез сключване на т.нар. обществен договор. Неговата задача е да гарантира сигурността на гражданите и вътрешния мир.

Привържениците на политическия реализъм започват да екстраполират идеите на Хобс в сферата на международните отношения. Те твърдят, че взаимодействието между държавите е хаотично, тъй като не съществува модел на наднационален център. Поради това крайната цел на държавите става личното оцеляване.

Обществен договор

Размишлявайки по-нататък, някои стигнаха до заключението, че рано или късно и международните политически актове трябва да приемат формата на подобен обществен договор, който да предотврати всякакви войни, дори постоянни. В крайна сметка това ще доведе до възможността за глобално управление на света, създаване на световно правителство или света държави.

Трябва да се отбележи обаче, че привържениците на реалистичната школа стигнаха до извода, че подобно развитие е малко вероятно. Според тях това трябва да бъде предотвратено от национализма, който остава най-силната форма на идеология, тъй като досега независимите национални държави отказват да признаят каквато и да е висша власт над тях, делегирайки им поне част от собствения си суверенитет. Поради това идеята за стратегическо глобално управление им изглежда неосъществима.

Освен това възникващата анархия в международните отношения не означава, че светът винаги е в състояние на война "всички срещу всички". Външната политика задължително трябва да отчита интересите на други участници. Всеки владетел стига до това в даден момент.

За да преследват конкретни политически цели, държавите сключват всевъзможни съюзи помежду си, за да направят международната среда по-спокойна. Възникващият баланс на силите води до стабилност, която се основава на приблизително равномерно разпределение на силите дори между най-големите и най-мощните участници.

Идеологията на либерализма

Школата на либерализма е една от най-старите в областта на международните отношения. Привържениците му редовно обсъждат възможността за глобално управление. В много от позициите си те се противопоставят на реализма.

Заслужава да се отбележи, че много либерали, както и реалисти, основават заключенията си на трудовете на философите от Просвещението. По-специално Русо и Лок. Приемайки възможността за анархия в международните отношения, те твърдят, че човекът не е агресивен по своята същност, тъй като се стреми към сътрудничество. Когато управлението е международно, то е за предпочитане от етична и рационална гледна точка пред всеки конфликт.

В същото време материалната зависимост на държавите една от друга значително нараства и се превръща в една от отличителните черти на глобализацията, което налага международно регулиране, т.е. глобално управление.

Либералите твърдят, че международните организации допринасят за разпространението на стабилността в света, като успокояват силните държави чрез създаването на нови правила и норми в международната политика. Това е концепцията за глобално управление. Те също така имат способността да управляват или предотвратяват конфликти между държави.

Ако обобщим възгледите на либералите, те смятат, че икономически значимата търговия е важен компонент за намаляване на потенциалните търкания между страните. Всички явления и процеси, които увеличават взаимозависимостта на света, се разглеждат като предпоставки за глобално икономическо управление. Според тях това понятие е фактор за разгръщането на глобализацията.

Възможности за съществуването на глобално управление

Съществуват няколко гледни точки относно възможността за управление на глобалните системи и процеси. Например, предлага се създаването на единно световно правителство. Този подход предполага създаването и последващото му функциониране по начина на вътрешното управление.

В този случай проблемът с глобалното управление се състои в способността да му се предоставят подходящи правомощия, на които всички държави да бъдат еднакво подчинени. Този вариант не се разглежда в момента поради ниската му вероятност.

Повечето експерти са склонни да смятат, че съвременните независими държави няма да признаят никаква висша власт над тях, камо ли да й делегират дори част от правомощията си за решаване на определени въпроси. Следователно глобално политическо управление, основано на вътрешни методи, не е възможно.

И при толкова много различни политически системи, нива на икономическо развитие и традиции това изглежда утопично.

Този подход обаче редовно се обсъжда от поддръжниците на различни теории на конспирацията. Така наречените теории на конспирацията приписват функциите на световното правителство на различни измислени или основани на реалността субекти. Например Г-8, ООН, Г-20, Билдербергският клуб, масоните, илюминатите, Комитетът на 300-те.

Реформиране на ООН

Друг подход, който предполага глобално управление, се основава на реформиране на съществуващата Организация на обединените нации. Същността на тази идея е ООН да се превърне в централно и ключово звено в световното управление. Предвижда се обаче нейните институции да бъдат трансформирани в секторни агенции и министерства.

Съветът за сигурност ще функционира като световно правителство, а Общото събрание - като парламент. Ролята на Международния валутен фонд в тази структура ще бъде ролята на световна централна банка.

Повечето скептици също смятат, че тази форма на глобално управление е нереалистична. До този момент единствената наистина значима реформа на ООН е от 1965 г.

През 1992 г. роденият в Египет генерален секретар на ООН Бутрос Бутрос-Гали призовава всички страни да направят допълнителни промени, за да приведат организацията в съответствие със съвременните реалности. Тази идея е била широко обсъждана, но не е довела до нищо.

Според много съвременни експерти ООН се е превърнала в обширна система, която прилича по-скоро на прототип на гражданско общество, далеч от идеала, отколкото на световно правителство. Ето защо се смята, че в бъдеще ООН ще се движи и развива в тази посока. Основните му дейности ще бъдат насочени към гражданското общество, контактите с националната общественост, социално отговорния бизнес, недържавните участници.

Влияние на САЩ

Вероятно нито една дискусия за световното управление не може да мине без споменаване на нарастващата хегемония на САЩ в света, което води до разбирането за еднополюсен свят.

Този подход е свързан с идеята за моноцентричен световен ред, в който Америка е главният и единствен играч. Един от основните привърженици на този модел е американският социолог и политолог от полски произход Збигнев Бжежински.

Бжежински определя четири основни области, в които Америка е и трябва да бъде водеща в бъдеще. Тя е икономическа, военно-политическа, масова и технологична култура.

Ако следваме тази концепция, в края на ХХ век пред Америка се откриват неограничени възможности. Това се случва след разпадането на социалистическата система, ръководена от Съветския съюз, и разпускането на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ.

Предвид приблизително еднаквата сила на противниците си, след разпадането на двуполюсния световен модел САЩ се превърнаха в единствени господари на. Глобализацията, която продължава да се осъществява, с демократично-либерален дух, който е подходящ за Америка. Освен това такъв модел се увеличава.. на икономическия потенциал на страната. В същото време огромното мнозинство от останалите държави не са изразили силно недоволство от действията на САЩ.

Това състояние на нещата продължава и през 90-те години на ХХ в., но в началото на ХХІ в. то се промени коренно. Индия и Китай започнаха да играят своята роля, както и западните страни, които все по-често изразяват недоволството си от американските действия. В резултат на това за САЩ вече е все по-трудно да провеждат своите политики, без да отчитат интересите, целите и дейностите на другите големи световни сили. Ето защо идеята за хегемония на САЩ се възприема все по-скептично.

Координация на международната политика

Понастоящем най-реалистичният модел изглежда такъв, който би довел до задълбочаване и разширяване на международната политика в в широк спектър от области. Счита се, че, че може да Процесът на нов кръг от преговори може да се осъществи чрез уточняване и разширяване на съществуващия дневен ред, както и чрез привличане на нови участници, които могат да включват не само държави, но и корпорации, организации и всякакви обществени институции.

Дебатът за целесъобразността и необходимостта от международна коалиция се води от края на XIX век. Тя се засилва след Първата световна война. Много политици по света го смятат за гаранция за поддържане на стабилността и мира. Това са основните цели на глобалното управление според тях.

Търсенето на такива ефективни начини за координиране на системата продължава през целия ХХ век. Въпреки някои обективно пречещи фактори, тя все още е в процес на развитие.

Формати

Те виждат възможности за международна координация на политиките в различни институционални формати. Те се класифицират в зависимост от вида на политическите решения, които трябва да се вземат. Те могат да бъдат централизирани, като участниците делегират правомощията си на единен координационен център, и децентрализирани, като всеки делегат решава сам за себе си.

Решенията трябваше да се вземат с консенсус и преговори всеки път въз основа на известни и договорени правила, които се приемаха от всички участници в ангажиментите без изключение.

Днес сред влиятелните международни организации Има и такива, които са в състояние почти самостоятелно да осъществяват централизирана координация на политиката въз основа на споразумения и правила, за които вече са се договорили предварително. При това те използват делегирани правомощия и ресурси. Сред тях са, например, Световната банка.

Други координират политиките на останалите чрез система от преговори и споразумения, като например Световната търговска организация. Примери за децентрализирана координация са срещите на върха на Г-20 и други подобни. Тази координация се осъществява въз основа на официални споразумения. Ярък пример за това са действията на всички политици, подписали Парижкото споразумение за климата.

Заключение

В обобщение, междудържавната координация на политиката и икономиката е била опитвана многократно през 20-ти и 21-ви век. Нито една от тях обаче не е наистина успешна.

С нарастващата зависимост на страните в условията на глобализация идеята за изолационизъм вече е окончателно изключена.

В резултат на това не се очаква в близко бъдеще да има световно правителство или единна хегемонна държава.

Смята се, че най-вероятната алтернатива на координацията между държавите ще бъде взаимодействието, основано на традиционни институции и формати. Въпреки това те ще се развиват постоянно, ще приемат нови правила, ще следват различни принципи.