Последно танго в париж: рецензии, парцел, актьори

"Последно танго в Париж" - еротична драма на италианския режисьор и сценарист Бернардо Бертолучи, излязла на екран през 1972 г. Филмът е за сексуални отношения между американец на средна възраст и млада парижанка. Филмът е високо оценен от критиката и много скандализиран заради явните сцени в него. Различни инциденти на снимачната площадка на филма са широко обсъждани в пресата след това.

Идеята

Идеята за филма "Последно танго в Париж" идва на ум на Бернардо Бертолучи, когато фантазира, че среща непозната по улиците на Париж и има анонимна интимна връзка с нея. Според режисьора главният герой в сценария символизира мъжествеността на самия Бертолучи, а героинята е събирателен образ на момичето от мечтите. Филмът е вдъхновен и от творчеството на британския художник Франсис Бейкън. Анди Уорхол твърди, че основата за филмът е вдъхновен от неговия собствен филм, излязъл няколко години по-рано.

Режисьор:

Бернардо Бертолучи е италиански кинорежисьор, който започва кариерата си през 50-те години на миналия век с любителски филми и постепенно работи с майстори като Дарио Ардженто, Серджо Леоне и Пиер Паоло Пазолини като втори режисьор и сценарист.

Пробивът на Бертолучи идва две години преди "Последно танго в Париж", филм "Конформистът". Филмът донася международна слава на начинаещия режисьор и впоследствие оказва голямо влияние върху холивудското и европейското кино.

Създаване на

Бертолучи е подпомаган от Франко Аркали и Аньес Варда при писането на сценария. Виторио Стораро, който вече е работил с режисьора по "Конформистът". Малко след като завършва сценария, Бертолучи започва да търси актьори за главни роли в новата си картина.

Кастинг

Първоначалните главни роли във филма "Последно танго в Париж" щеше да бъде изигран от Жан-Луи Трентинян, който участва в предишния филм на Бернардо "Конформистът", и Доминик Санда. Актьорът отказва ролята, след като прочита сценария, докато актрисата е бременна по това време и не може да играе в откровени сцени. Главната мъжка роля е отхвърлена и от Жан-Пол Белмондо, Уорън Бийти и Ален Делон, които очевидно са били смутени от откровеното съдържание "Последно танго в Париж".

В крайна сметка главните роли са поверени на холивудската легенда Марлон Брандо, който току-що е приключил снимките си в "Кръстникът", и амбициозната деветнайсетгодишна актриса Мари Шнайдер. Брандо отказва да научи репликите си, като казва, че диалогът е лош, импровизира повечето от репликите си и отказва да се появи напълно гол на екрана.

Синопсис от

Парцелът на "Последно танго в Париж" е доста условен и труден за описване, а самият Брандо признава в автобиографията си, че дори години по-късно не е знаел за какво става дума във филма. Филмът разказва историята на американец на средна възраст на име Пол, който наскоро е овдовял. Собственик е на малък хотел в Париж. Един ден той случайно се запознава с младата парижанка Жана, която се опитва да наеме апартамент, от който Пол се интересува.

Двамата влизат в сексуален контакт, а Павел скоро наема апартамент. Двамата продължават аферата си, но мъжът иска пълна анонимност. Той не разкрива името си и никакви подробности за себе си. Жана продължава връзката си с Пол, въпреки че има годеник - млад режисьор. Един ден мистериозният ѝ любовник напуска апартамента без предупреждение.

След известно време Пол отново се среща с Жана и иска да възобновят връзката си. Те отиват в близкия бар, където мъжът разказва на спътника си за себе си, което окончателно разрушава връзката им. Жана се опитва да се измъкне от Пол, но той продължава да я преследва и дори идва в дома ѝ, искайки да знае името ѝ. В крайна сметка момичето застрелва бившия си любовник и го убива.

Скандали на снимачната площадка

От началото на снимките "Последно танго в Париж" актьорите започват да изпитват трудности. Според Шнайдер и Брандо те са били емоционално малтретирани от режисьора, който често изисквал от тях да са прекалено открити, а според Марлон дори предложил да заснемат несимулирани коитус сцени, от което и двамата звезди се отказали.

Самият Бертолучи е имал проблеми заради неспособността на Брандо да запомни диалозите му. В резултат на това актьорът поставя картички с текста навсякъде на снимачната площадка, а по време на заснемането на еротични сцени - дори върху голото тяло на партньора. Режисьорът е трябвало да намери начин да запази тези карти извън кадър.

Най-големият скандал на снимачната площадка, който често се обсъжда и до днес, е работата по известната сцена с маслото. Според Мария Шнайдер Бертолучи и Брандо не я предупреждават за промените в сценария на филма и това, което се случва в кадър, е истински шок, до степен, че тя се разплаква. И тя влезе в окончателния вариант. По-късно самият режисьор признава, че се е опитал да накара младата актриса да бъде възможно най-реалистична. Заради този скандал много активисти призовават за бойкот на филма "Последно танго в Париж" и други творби на Бертолучи.

Отговор на актьора

Марлон Брандо и Мария Шнайдер продължават да са приятели и след края на филма, но двамата не разговарят с Бертолучи до края на живота си. Актьорът е посветил голяма част от автобиографията си на снимките на филма, където разказва как след участието си в проекта се е зарекъл никога да не става толкова уязвим за ролята си.

Шнайдер, от друга страна, е претърпял дълбока психологическа травма. Тя се заклева никога повече да не играе в еротични сцени и през целия си живот се бори енергично за правата на актрисите на снимачната площадка и за равенство между половете във филмовата индустрия. "Последно танго в Париж" остава най-прочутият филм в кариерата на актрисата, но не успява да се отърве от статута си на секссимвол и да покаже себе си като сериозна актриса. Шнайдер също така твърди, че хонорарът ѝ за ролята е бил твърде нисък, много по-нисък от този на колегите ѝ мъже.

През целия си живот Мария е заобиколена от скандали, свързани с откритата ѝ бисексуалност и пристрастяването ѝ към наркотиците. Актрисата преживява няколко свръхдози и опити за самоубийство. През осемдесетте години тя успява да се възстанови от пристрастяването и да се възстанови, но до края на дните си твърди, че участието в "Последно танго в Париж" съсипа живота й. Мария Шнайдер умира от рак на гърдата през 2011 г.

Приемане от обществеността

От самото начало на боксофиса прегледите на "Последно танго в Париж" от обикновените зрители е много различен. Мнозина похвалиха смелостта на италианския режисьор и новаторския характер на филма, а други го разкритикуваха като порнография и поставиха под въпрос художествените му достойнства. В допълнение към еротичните сцени, гневът на много зрители е предизвикан от сцената, в която Пол крещи на трупа на жена си.

Реакцията на публиката към филма е много по-спокойна в Европа, отколкото в САЩ. В един малък град група граждани дори заплашват да взривят киното, в което се прожектира филмът, наричайки всички зрители на творчеството на Бертолучи извратеняци. Националната организация на жените също публикува отрицателен преглед о "Последно танго в Париж" в пресата, в които филмът е наречен инструмент за мъжко господство и се призовава за бойкот.

И до днес, въпреки статута си на култова класика на европейското кино, филмът има сравнително нисък рейтинг сред зрителите на "Kinopoisk" и IMDB. Това доказва, че дори след четиридесет години филмът далеч не е любимата тема на всички.

Отзиви на критиците

Във Франция, където филмът е показан за първи път, той получава единодушно положителни отзиви. "Последно танго в Париж" скоро е показан в САЩ, където мненията на критиката са разделени, но най-популярните рецензенти по онова време, Полин Каел и Роджър Ебърт, дават изключително положителна оценка на филма.

Днес критиците са почти единодушни, че филмът на Бертолучи е шедьовър и присъства в много списъци на най-добрите филми в историята на киното. Въпреки това, началото на нова революция в световно кино, както много журналисти прогнозираха в прегледите на "Последно танго в Париж", филмът не беше, а дори по днешните стандарти се смята за доста ясен и натуралистичен.

Забрани

В момента Бертолучи, актьорите и продуцентите му са подсъдими за създаване и разпространение на порнография. Те са оправдани, но режисьорът получава забрана за пет години, осъден е на четири месеца затвор, а всички копия са унищожени. Забраната на филма е отменена едва през 1987 г., докато той е пуснат на екран през 1972 г. "Последно танго в Париж" е забранен и в Испания, което принуждава много жители на пограничните градове да ходят пеша до Франция, за да гледат филма. Той е забранен и в Бразилия, Чили, Португалия и Южна Корея. Филмът е прожектиран в Чили едва тридесет години след излизането му в останалата част на света.

В много страни филмът "Последно танго в Париж" през 1972 г "порнографски" възрастова категория, която не позволяваше да бъде показван в обикновени киносалони. В Обединеното кралство скандалната сцена с маслото е изрязана, но християнски активисти все още настояват за пълна забрана на филма от страна на правителството.

В САЩ много от скандалите с проверките се разразиха в консервативните южни щати "Последно танго в Париж". Някои собственици и служители на кина са арестувани. В крайна сметка делото на един от арестуваните стига дори до Върховния съд на страната, който обаче постановява, че забраната на филма е незаконна.

Боксофис и награди

Въпреки многобройните забрани и призиви за бойкот на явния филм, отличните отзиви на "Последно танго в Париж" от критиците успяха да привлекат зрители в киносалоните. Филмът успява да събере безпрецедентните за тази възраст 96 милиона долара в световен мащаб. В Италия филмът печели рекордните сто хиляди долара за шестте дни между премиерата му и пълната забрана от страна на правителството. Само в Съединените щати продажбите на домашни медии "Последно танго в Париж" донесе на създателите си почти тринадесет милиона долара. С бюджет от малко над един милион филмът се превърна в един от най-печелившите в историята на киното.

Въпреки маргиналния си, почти порнографски статус, филмът "Последно танго в Париж" е номиниран за няколко престижни награди през 1972 г. Марлон Брандо е номиниран за най-добър актьор на годината от Британската и Американската филмова академия, а Бертолучи е номиниран за най-добър режисьор на "Оскар" и "Златен глобус".

Въздействие и наследство

Противоречиви прегледи на "Последно танго в Париж" през 1972 г., от професионалните критици, които години по-късно са заменени от почти единодушно одобрение на работата на Бертолучи. Американският режисьор Робърт Олтман казва, че това е любимият му филм, също в топ списък филми в историята е включен от известния филмов критик Роджър Ебърт. Филмът е включен в много списъци на най-важните филми в историята на киното. И до днес "Последно танго в Париж" остава един от най- известна работа Бертолучи, който успява да затвърди статута му на европейски класик и един от най-успешните в търговско отношение режисьори на артхаус киното.

Нови скандали

През последните десет години от живота на Бертолучи продължават да се задават въпроси за прочутата сцена с маслото. През 2016 г. в интернет се появи откъс от интервю на режисьора, в което той казва, че Шнайдер наистина е била изнасилена на снимачната площадка, но по-късно стана ясно, че режисьорът е бил погрешно разбран. Въпреки това видеото привлича множество критици и холивудски актьори, сред които звезди като Крис Евънс и Джесика Частейн, които публично призовават за бойкот на филма и други творби на Бертолучи, наричайки го престъпник. Както и Марлон Брандо, който е описан като съучастник в изнасилване. Режисьорът трябваше да прави официално изявление, в което посочва, че на кадрите се извършва симулиран сексуален акт.